Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2014 07:00 - Размисли за човешкия мозък
Автор: livi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 792 Коментари: 2 Гласове:
1



Когато бях на 10 години бях вече прочела почти всички книжки в детския отдел на библиотеката. Така започнах тайно да се промъквам в отдела за възрастни и жадно нападнах книгите за по-големи.

Когато станах на 15 години исках да покоря всички спортни върхове в атлетиката, но разбрах, че нямам достатъчно физически данни за големия спорт.

Когато станах на 20 години исках да стана голям математик, но на 26 години бях станала само строителен инженер.

Разбрах, че докато съм учила за строител съм пропуснала да се запозная със социалните науки, затова на 35 години станах и икономист.

На 40 години бях вече бизнесмен.

Но тук вече започнах да се разсейвам с мисли за здравето ми. Почнаха да се обаждат разни болежки една по една: в раменете, врата, кръста и коленете. Като всеки човек тръгнах по изследвания из реномираните софийски клиники и не закъсняха медицинските съвети от инжекции, хапчета, терапии и т.н.

Аз съм човек здравомислещ и не пия никакви лекарства, никога не съм боледувала и лежала в болница, но и нямам абсолютно никаква медицинска култура. Както се казва,  до 40 години не знаех кога се пие аспирин и кога аналгин. Така, че избрах терапията като лечение.

Постепенно от моя активен живот отпаднаха спортовете – зарязах ските и тениса и станах риболовец и планинар.

На 50 години отказаха да ми служат коленете. Отново тръгнах по реномираните клиники – след тридневно източване на кръвта и всевъзможни изследвания доцентката гордо ми съобщи и връчи епикризата – двустранна гонартроза. С две думи изтъркани коленни стави. Не ми даде никакъв съвет, никакво лекарство. Прекалено ми беше рано за операция за изкуствени стави.

Излязох от ревматологията бясна, никак не обичам да се чувствам безсилна, че не държа живота си в ръцете, че нищо не зависи от мен. Директно прекосих улицата и отидох в една известна и стара билкова аптека. Фармацефтката там ми погледна епикризата, изслуша оплакванията ми и ми даде чай за колене – комбинация от 18 български билки. Стана ми лошо като разбрах, че трябва да ги пия три пъти на ден поне една година. Нооо…. Да имах друг избор?!?

Пих този чудодеен чай 6 месеца. Усещах, че има някаква промяна, възпалението и отоците изчезнаха, болките и дискомфорта се промениха, но все пак останаха частично. Но докато го пиех, така и така бях обездвижена, реших да се ограмотя в нова област – билките. Прочетох в сайта на билковата аптека какви точно билки има в моя чай и седнах пред компютъра.

Скъпи приятели, с гордост мога да ви кажа, че това беше моето трето висше образование. Дотогава представа си нямах от растения, освен че пиех чай от липа.  Мислех, че билките могат само да отпускат, но не и да лекуват. Аз съм човек, който вярва в образованието, науката, в медицината. Но настъпи време, когато изхвърлена от системата на здравеопазването с едно листче хартия с инвалидизираща епикриза трябваше сама да се справя, да мисля, да се боря срещу мисълта че вече няма да мога да вървя без болка, да се катеря, да тичам, да ходя за риба. Трябваше да направя опит! Цяла зима четох, толкова е трудно, толкова интересно и всеобхващащо – направо мания. С нетърпение чаках пролетта, още от януари почнах да се заглеждам в първите поникнали тревички. Куцук, куцук, къде се навеждаш за цветенце, къде за листенце, къде ровиш за коренче. Кои са по блата и реки, кои по високото в планината, кои на двора на вилата, а други на ливадата. Такъв релакс, такова удоволствие да открия някоя билка не съм изпитвала дори и при сключването на най-голямата си сделка. Не ме интересуваше дали ще я ползвам, дали ще ми помогне, важното беше познанието, информацията за нея.

Малко, по малко започвах да се ориентирам в материята, да трупам знания и изсушени тревички. Успях да събера всичките 18 билки от моя чай за колене. През юни ги натъпках в един голям пет литров буркан и ги залях с хубавата ракия на мъжа ми. След месец ги прецедих и започнах да пия по 25 капки в чашка с вода.

О, богове, сякаш ракета ме изстреля след пет дена – започнах да вървя, да се изкачвам, да клякам, дори леко да подскачам. Не можех да повярвам, изпаднах в еуфория, краката ми сякаш сами ме поведоха по планината, толкова ми липсваше движението.

Изпитах такова удовлетворение!!! Усещането ми беше същото, както когато навремето си взех дипломата за инженер и след това първата заплата в живота.

С тази моя история искам да кажа на всички хора – не се предавайте, не преставайте да се самоосъвършенствате, четете; каквито и проблеми да имате, трябва да търсите решение и то започва от вашия мозък – мислете! Сега поне е лесно – информацията е достъпна, има интернет, има социални мрежи.

И още нещо – имате МОЗЪК, не вярвайте слепешката на системата, на рекламите, на чудодейните обещания, без значение дали са за здраве, богатство, любов или вечен живот. Не се доверявайте на търгашите и шарлатаните!

Принудена от живота и системата, аз се запалих по изучаването на билките. Не вярвам, че с това знание ще живея 100 години, важното е да водя пълноценен живот без болка.

С нетърпение очаквам 60 си години – какво ли ме очаква там?!? Дали няма да стана космонавт? Дали ще има четвърто висше образование? В такива случаи хората казват:

 

Дай боже!




Гласувай:
2



1. kasnaprolet9999 - Много интересен постинг, радвам ...
30.12.2019 22:15
Много интересен постинг, радвам се, че сама си стигнала до прозрението, че билките ще ти помогнат и това се е случило. Ти си борбена натура и за това е помогнал спорта. Аз също съм тренирали няколко неща в младите си години. Поздрави!!
цитирай
2. livi - Благодаря!
18.02.2020 19:58
Стигнах до този извод, след като изчетох всичките ти билкови постинги, така че е с твоя помощ, ти ме убеди, така хубаво разказваш :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: livi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11042
Постинги: 3
Коментари: 4
Гласове: 64
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031